Брахицефален синдром

Брахицефалният синдром - нормално ли е любимеца ми да диша така?

Ако сте горд  собственик на куче от породи като Мопс, Английски булдог, Френски булдог, Бостън териер, Пекинез или дори Боксер, или пък имате Персийска или Британска късокосместа котка, то със сигурност сте чували или ще чуете за т.нар. Брахицефален синдром.

Брахицефалите най-общо казано са породи със сплеснати муцуни. Тази тяхна черта ги кара да изглеждат различно, отличително и атрактивно. Особено през последните години те спечелиха сърцата на много стопани и придобиха бърза популярност. Но този атрактивен външен вид води до редица анатомични аномалии в горните дихателни пътища и от там до затруднено дишане, особено при екстремалните представители на породите: малки ноздри, дълго и дебело меко небце, тесен ларинкс, недоразвита трахея и т.н.

Ако забележите, че домашния ви любимец хърка силно или лесно се изморява след разходка, кашля, повръща, дави се, има хрипове или диша много шумно, значи той вероятно има признаци на Брахицефален синдром. Това са част от случаите, при които е разумно да потърсите ветеринарен лекар за съвет, по-точна диагностика и терапия.

За да се постави тази диагноза е необходим обстоен клиничен преглед на устна кухина под седация и рентгенови снимки на глава и гръден кош. Ако в този случай седацията ви звучи страшно, то  трябва да знаете, че тази процедура се извършва от подготвен анестезиолог, който ще придружава вашия любимец по време на целия преглед. Рентгенова снимка се прави за оценка на трахеята и за откриване на всяко съпътстващо белодробно заболяване. Като част от прегледа може да се наложи и ларингоскопия (което е вид ендоскопско изследване)  за потвърждаване на аномалии на ларинкса, фаринкса или мекото небце; ехокардиография за оценка на сърдечната функция, както и тест за измерване на количеството кислород разтворен в кръвта (кръвно-газов анализ).

В начална фаза и по-лека форма Брахицефалният синдром може да се облекчи чрез контрол и намаляване на теглото, противовъзпалителни лекарства, противокашлични средства и бронходилататори.

Ако при прегледа обаче се установи, че животното е със силно стеснени ноздри, удължено меко небце, евентрация на ларингеалните сакове, ларингеален колапс или хипопластична трахея, то може да бъде предложено и хирургично лечение.

Всички хирургични техники целят палиативното облекчаване на дишането и  подобряване качеството на живот на вашия любимец. В зависимост от аномалията причиняващи симптомите опитен хирург може да извърши:

Разширяване на ноздрите (Ринопластика); Палатопластика или резекция на мекото небце; Вентрикулектомия (отстраняване на ларингеалните вентрикули); Латерализация на аритеноидния хрущял (модификация на конформацията на ларинкса); Отстраняване на сливиците; Отстраняване на излишна тъкан в устната кухина

След хирургия повечето пациенти остават под 24 часово наблюдение в реанимация за да могат да се проследят внимателно процесите на възстановяване и плавното събуждане от анестезия. Усложненията след хирургичната намеса не са чести, но могат да включват промяна в гласа и в лаенето, пневмония и секретиране от носа или шевовете

!!!Важно!!! Ако вашия любимец диша много трудно, не му достига въздух или има тъмно червен или синкав език трябва незабавно да се потърси спешна ветеринарно-медицинска помощ! Шумното дишане при изброените породи за съжаление не е нормално, въпреки че много стопани свикват с него. Винаги когато е възможно трябва да се търси вариант за подобряване качеството на живот на тези пациенти защото хронифицирането на проблема го прави по-труден за решаване.

Антоан Георгиев

 

 

 

 

 

Previous Next