Болка и контрол над нея

Болката при кучето и котката

Болката е начинът, по който организмът ни сигнализира, че има някакъв проблем или нещо ще доведе до нарушаване на целостта му. Това е защитен механизъм – като не натоварваме болезния крайник му даваме време и възможност да се възстанови. Медицинското определение я представякато неприятно сетивно и емоционално преживяване, породено от потенциално или случвасттащо се увреждане на тъкани, след провеждане на сигнал от засегнатите рецептори до централната нервна система..

Повече от половината хора, които търсят медицинска помощ я търсят заради болка и най-често задаваният въпрос от лекаря е „Къде ви боли?“ За жалост тази така ключова информация остава недостъпна за ветеринарният лекар, а често и за собственика на едно животно. В много случаи забелязваме болката, чак когато стане нетърпима и животното започне да вокализира – да скимти, да вие, да мяучи. Еквивалент на това би било човек да вика от болка – много рядко бихме оставили проблемът да назрее толкова. Това трябва да ни наведе на мисълта дали някаква промяна в поведението на нашия любимец не е породена от дискомфорт – промяна в походката, нежелание за активност и игра, дори промяна в изражението на лицето – нещо, което е доказано че се случва при котките. Както при нас, така и при животните прагът на търпимост е индивидуален и от там реакцията, която може да очакваме варира силно.

Един от начините да класифицираме болката е според това от колко време тя съществува като симптом, като това е и от ключово значение на нейното третиране. Тя може да бъде остра и хронична.Острата болка е свързана с остро настъпил процес във всички ограни или тъкани – след увреждане на тъкани, фрактура, възпаление. Тя се свързва с промяна в жизнените показатели – ускорена сърдечна дейност, учестено дишане, повишена телесна температура, слюноотделяне. Най-често животните вокализират при пристъп на остра болка. Това е типът болка, който разпознаваме най-често при нашия домашен любимец като стопани, както и типът болка, който трябва да лекуваме най-често като ветеринарни лекари.

Състояния, които са свързани с много силна остра болка са всички фрактури на кости, ребра и лицево-челюстни травми. Остри неврологични заболявания – дискови хернии, травми на главния и гръбначния мозък, травматично увреждане на периферни нерви водят до така наречената неврогенна болка. Разкъсни рани на кожата, мускулатурата, коремната стена, абсцеси и инфекции на меките тъкани са други силно болезнени състояния. Травми и възпаления на черният дроб и на панкреаса са свързани с много силни пристъпи на болка, както и обструктивните заболявания на отделителната система – известни още като висцерална болка. Превъртането на вътрешни органи в коремната кухина – стомах, далак, мезентериум и дебело черво са други такива състояния, които освен че са силно болезнени изискват и спешна хирургична намеса.

Вторият тип болка се означава като хронична. Обикновенно се приема, че за да хронифицира болката, то трябва да са изминали поне 12 седмици от началото на болезнения стимул. Нея забелязваме в много случаи по-трудно или твърде късно, признаците са много по дискретни –  иначе активно куче вече не иска да скача само в багажника на колата, възрастна котка не си почиства толкова старателно космената покривка през последните месеци, куче с наднормено тегло отказва да ходи на разходка, друг възрастен пациент не иска да дъвчи любимите си твърди лакомства.

Най-честите причини за хронична болка при нашите пациенти са дегенеративни заболявания на опорно-двигателната система – остеоартитни изменения на ставите, хронични дискови протрузии в гръбначния стълб, нестабилност между последния поясен и кръсцовите прешлени, спондилоартроза на гръбначния стълб и още много други.

За жалост едни от най-тежките диагнози – неопластичните заболявания, водят до продължителна, тежка и трудна за контрол хронична болка.

Подходът и изборът на обезболяваща терапия е индивидуален за всеки пациент и винаги върви успоредно с лечението на основното заболяване, причиняващо болка, като се взима предвид и наличието на други съпътстващи заболявания.

Например острите силно болезнени състояние се третират на първо място с опиоиди – най-силно действащите обезболяващи средства. Ако пациентът има нужда от такава терапия, трябва да бъде хоспитализиран и тя да му бъде прилагана венозно, през определен интервал от време или като постоянни венозна инфузия. Тя може да бъде в комбинация с други медикаменти, ако състоянието изисква пациента да бъде спокоен или неподвижен. Всичко това се преценява от дежурен анестезиолог, като пациентите на силна обезболяваща терапия са подложени на постоянно наблюдение от ветеринарно-медицински персонал.

 Заболяванията свързани с висцерална болка най-често се повлияват от спазмолитици – метамизол, хиосцин, дротаверин и други. При хоспитализирани пациенти един от ходовете за терапия е постоянна венозна инфузия с лидокаин.

Всички болезнени състояние са свързани с някаква форма на възпалителен процес и за това при пациенти, при които няма контраиндикация се назначават нестероидни противовъзпалителни средства. Противопоказания могат да бъдат бъбречни заболявания, заболявания на стомашно-чревния тракт, дехидратация, шок. НСПВС са пръв избор и при третиране на заболявания на опорно-двигателния апарат, без значение дали са причинени от хронични или остри процеси.

При болка с неврогенен произход, както и при хронични болки едни от медикаментите, които намират приложение са Габапентина и Прегабалина – те блокират пътищата за провеждане на силни болеви импулси в гръбначния мозък.

Някои специфични хронични състояния, като дегенеративни заболявания на гръбначния стълб или остеоартритни изменения на стави благоприятстват от локално приложение на кортикостероиди с депо действие – епидурално или вътреставно.

Не на последно място алтернативни форми като масло от канабис могат да се окажат много полезни, в случаи които не се повлияват задоволително с други средства, както и при пациенти с множество съпътстващи заболявания – на практика липсват странични ефекти и контраиндикации.

В последните години за терапия на хронична болка навлиза прилагането на моноклонални антитела, действащи срещу развитието на нови нервни окончания в засегнатата зона, като по този начин силно се намалява дискомфорта за пациента.

Има заболявания, като идиопатичния цистит при котки, които се повлияват единствено от трициклични антидепресанти, повишаващи нивата на серотонин.

В заключение можем да кажем, че една от основните ни цели като лекари е да осигурим качествен живот на нашите пациенти, лишен от болка.

Д-р Никола Пенчев

Previous Next