The "cyber effect"

Какво е т.нар. Cyber effectи как е свързан с негативните коментари за лекари в Интернет

Всеки който има домашен любимец знае как неусетно той се превръща в част от семейството. Независимо дали сме осиновили куче от приют или сме купили скъпа котка с родословие от развъдник – скоро имаме нов член на фамилията, който обичаме безкрайно! Нещо повече – за разлика от хората, животните ни дават безрезервна любов, не изискват нищо в замяна и когато страдат сме готови на всичко за да им помогнем.

За съжаление, взимайки домашен любимец не винаги и не всички осъзнават, че колкото и добре да се грижим за тях е възможно да има здравословни проблеми – някои от които леки и лесно решими, но други – сложни и непредвидими. Това са генетични болести, ендокринопатии, тежки травматични състояния, кардиологични проблеми и какво ли не още, списъка е много дълъг… И когато неизбежното се случи и има медицински проблем, всеки един стопанин се обръща към ветеринарен лекар.

В нашата професия трудностите са много – като се започне с факта, че работим не само с много и различни породи (всяка със собствените си особености), с различни животински видове (кучета, котки, птици) и огромен набор от заболявания, и се стигне до зависимостта ни от добрата преценка на стопаните, това колко са наблюдателни и каква информация ще ни дадат. За разлика от Хуманната медицина където всеки лекар работи в тясна специалност, от ветеринарните лекари се очаква бързо и ефективно да се справят с каквото дойде: от политравматичен пациент (блъснато от кола куче, паднала от високо котка), през вътрешни болести и синдроми, до сложни и често спешни хирургични намеси. Често в рамките на едно дежурство… Добавете в уравнението високите очаквания на стопаните, липсата на разбиране колко е сложно, грешната анамнеза и заблуждаваща информация (въпреки желанието на стопаните да са полезни), както и чисто физически трудната работа с агресивни пациенти и ще се доближите до нашето ежедневие. И за да не остане грешно впечатление: ние не се оплакваме. Повечето ветеринарни лекари вършат всичко това, а и много повече защото истински обичат животните и работата с тях. Стават и си лягат с трудните решения които взимат, постоянно се стремят да научат повече и повече, работят не нормирано и често до късно през нощта.

Всичко е наред, когато нещата се развият по план. За съжаление медицината не е точна наука и понякога въпреки адекватната грижа, правилните диагнози и точните решения пациента не може да бъде спасен. Това е момента, в който разбираме дали имаме това от което всъщност най-много се нуждаем – доверието на стопаните.

Никой не е подготвен за загуба на член от семейството и всеки в тази ситуация има право да знае защо и как се е стигнало до там. Всеки собственик би трябвало да е спокоен, че е било направено всичко възможно за спасяването на любимеца, че не е имало прибързани или закъснели решения, че въпреки адекватната грижа заболяването е протекло по начин несъвместим с живота. Тази комуникация също е част от нашата работа и ние подхождаме към нея сериозно. Загубата на пациент е загуба и за нас. Добрите лекари дълго носят този товар и с времето не става по-леко. За съжаление, всяка ветеринарна клиника, която работи медицина на високо ниво ще е от време на време в тази ситуация. Няма болница или лекари по света, които да не губят пациенти. От нас като стопани обаче зависи как ще реагираме ако това се случи на нас…

Един начине да получим адекватна информация – под формата на разговор с лекарите работили по случая, подробна епикриза за хода на терапията, копие от изследвания и картони, адекватно второ медицинско мнение. Ние сме насреща винаги когато развоя с пациента е неблагоприятен и се стремим да изясним всеки случай в детайли – по разбираем и ясен начин за стопаните и под формата на клинични дискусии вътре в болницата. Това би трябвало да осигури прозрачност на целия процес и да заздрави връзката между лекари и стопани.

Друг начине непременно да се търси вина, или както често се случва в практиката – директно да се приема, че лекарите не са си свършили работата. И понеже сме емоционални, когато смятаме че има виновен искаме това да се знае, а Интернет е най-подходящата платформа за това.

Тук идва т.нар. “cyber effect”– букет от добре изучени странични ефекти свързани с достъпността на Мрежата. Най-тежките от тях за лекарите могат да се синтезират така:

  • Ефекта на доверието - ако някой го потвърди, то няма как да не е вярно. Човек лесно намира аргументи за това в което вярва без да ги преценява обективно.Всеки свободно може да търси в Мрежата медицински мнения и “диагнози”, които да съпостави с оплакванията при неговия любимец. Така при нас идват стопани предварително решили от какво страда пациента, с готови решения, изисквания или очаквания за терапия. Това може не само да сугестира неправилно лекарите, но и да тласне или забави адекватната грижа в дадена посока. Въпреки голямото количество адекватна информация, за съжаление много от тези предварителни диагнози са или грешни или непълни, а някои са направо вредни за състоянието на пациента. Форумите изобилстват от готови да предложат мнение “експерти”, които с готовност ще го дадат и за лекар или ситуация, дори без да имат необходимата информация. Има групи посветени на това колко некадърен е даден лекар и в същото време други – в които за него мнението е прекрасно. Къде е истината? Най-често не е в нито една от двете крайности, но се доверяваме на това, което е в унисон с личните ни предпочитания към момента.

 

  • Ефекта на анонимност– зад привидната защита на екрана и комфорта на собствения дом, много хора споделят мнение, отправят критика или директно обиждат по начин, по който никога не биха го направили лице в лице. Стопани, които в клиниката се държат възпитано, “избухват”в Интернет по начини които са груби, невъзпитани, а понякога дори противозаконни – с призиви за саморазправа и насилие. Много от тях никога не биха се осмелили да нагрубят или да ударят човек в реалния живот, но във виртуалния са знаменосци в революция – размахвайки непотвърдени твърдения, закани и епитети… За съжаление освен че е лицемерно, това поведение понякога вреди сериозно на психиката на иначе прекрасни специалисти. Както е казал народа – върви доказвай после, че нямаш сестра. А сега сериозно: официалната световна статистика поставя ветеринарната медицина на първо място в класацията за самоубийства. Това показва огромния стрес на който са подложени ветеринарните лекари навсякъде по света – притиснати между трудността на професията, очакванията на стопаните, стреса от важните решения и безкрайните часове отдаденост и работа с живот, който зависи от теб. Когато човек е на ръба, дори невинен коментар може да го преобърне или напротив – да го спаси. Важно е да помислим добре преди да пишем!

 

  • Ефекта за безнаказаност– той касае основно възможността всеки от нас да напише каквото си иска, за който си иска. Свободата на словото е на практика свободия във виртуалното пространство, а социалните медии са идеалната среда. Езика на омразата или т.нар. “хейт”е лесен, когато няма последствия. Той не изисква аргументация, не подлежи на диалог, а това че наранява е нечий друг проблем. Дори възпитани хора, но разочаровани или наранени от нещо, се превръщат в груби и агресивни виртуални личности. Когато това е подкрепено от съмишленици, ефекта се мултиплицира под чадъра на общата (без)отговорност. Лесно е да се подиграваме, да обиждаме и да заклеймяваме някой, който нито може да се защити, нито адекватно да се аргументира срещу обидите и епитетите. Нашите действия в Мрежата изглеждат без последствия и напълно ненаказуеми, но всъщност всеки попаднал под ударите на “трол или хейтър”знае, че това може реално да нарани – и то по начин, който не бихме допуснали в реалния живот. Лесно е да се прекрачват граници, когато няма последствия.

Разбира се критиката е важна, би могла да бъде градивна и има случаи, в които и лекари и други специалисти я заслужават. Няма безгрешни хора и е важно да има дискусия, дори когато тя е неприятна за този който е сбъркал. Начина обаче, както и средствата с които тя се води в Интернет често са неправилни. Много по-лесно е да се приеме че има виновен, отколкото да се разсъждава къде е истината. Особено когато сме заслепени от мъка заради загубата на домашен любимец. Тъжната истина обаче е, че медицината не е всесилна. Въпреки лекарите, на фона на адекватна диагностика и терапия – част от пациентите умират, а при други има усложнения. И в хуманната, и във ветеринарната медицина. Колкото и да сме платили, колкото и да настояваме за най-доброто – за съжаление трябва да приемем, че има случаи в които няма виновен. Знаем, че е трудно.

Previous Next